Легенди

ЛегендиПрез 1620г. английският  търговец и пътешественик Питър Мънди разказва една легенда, според която  султан Сюлейман Великолепни отправяйки се на война с Унгария, достигнал до  моста на река Марица, построен от Мустафа паша. Султанът бил впечатлен от здравината и красотата на великолепния мост и поискал от пашата да му отстъпи заслугата пред бога. След като пашата отказал с аргумента, че го бил построил за доброто на душата си, разгневеният султан отказъл да пресече реката, преминавайки по моста. Заедно с конете и свитата си преминал през брод, намиращ се малко над мястото, където се издигал мостът. В тази негова авантюра загинали заедно с другите и двама от личните пажове на султана.

От тогава станало традиция когато везир или паша минават по този път, тръгнали на военен поход, да пресичат реката през съшия този брод, през който преминал Сюлейман Великолепни, но останалата част от войските им преминавала по моста.

…………………………………

През 1716 г. австрийският пътешественик Герард Корнелиус Дриш научил  и записал от местните хора друга легенда. Свиленград и областта около него се управлявала от Мустафа паша, който решил да си направи „хаир за душата”, като построи мост над река Марица. Мостът се строил от хиляди работници и майстори с хоросан, правен от яйца, които били събирани от цяла Тракия. Много пари похарчил пашата – четири стотин кесии златни алтъни и сребърни грошове. И така мостът станал един от най-здравите и красиви мостове в Турската империя и в Европа.

Тази новина достигнала до знанието на турския султан, който щом го видял, веднага поискал да го откупи от Мустафа паша. Но този мост бил гордостта на пашата и той помолил за един ден отсрочка, за да обмисли предложението на султана. Цял ден и цяла нощ пашата прекарал в конака си в размисли, но не могъл да продаде моста си. А на султан – не се отказвало. Затова на сутринта погълнал отрова и сложил край на живота си защото от умрелия никой нищо не иска.

Ядосаният султан проклел: „Който първи премине по моста, да загуби най-милото си!”.

Дълго време никой не минавал по моста. Единствен се осмелил бащата на Мустафа паша, защото вече бил загубил любимият си син. Минал по моста и снел проклятието.

И тръгнал потока от хора и коли, върви и до днес по стария мост над река Марица.

Comments are closed